Снимачната история на филма "Оркестър без име "

Малцина от феновете на култовия филм „Оркестър без име”, които знаят наизуст репликите му
са се вглеждали по-детайлно в кадрите, където е показано ежедневието на  малък провинциален град. Оказва се, че авторите на филма режисьорът Людмил Кирков и операторът Виктор Чочов се спират на Айтос. Малкото градче на 30 км. от Бургас по времето на соц-а се вписва чудесно в идеята да се разкаже животът на музикантите от един оркестър, които имат желание за  изява, а и е близо до морето.Тогава през далечната 1980 година продукцията се снима по Южното Черноморие. Преди 34 години целият снимачен екип отскача периодично до Айтос за кадрите в началото на филма преди героите да тръгнат за турнето до Златни пясъци с големи надежди.Айтозлии са горди, че е запечатана тяхната малка сладкарничка, лимонададжийница, магазин за дрехи, дори и улицата, която води до Автогарата, с магазин за плод и зеленчук.  През годините колкото повече се върти филмът, толкова повече нараства  самочувствието на местните жители, че са били част от родната киноиндустрия. Така и с времето се ражда легендата, че песента във филма „Нашият град”, изпята от група Тангра, е писана за техния град. Всъщност тя приляга на всеки малък провинциален град от онова време, „в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи”. Авторът на текста Александър Петров, който наскоро отбеляза 60 години и е един от най-известните текстописци на рок песни в българския ефир, получава задача от Окръжен комитет на партия да възпее  малък град в Северна България. След това композиторът Борис Карадимчев пише мелодията, песента влиза във филма,  като става набързо популярна. За нея спорят няколко градове в страната. Дори официално се води и химн

на Шумен.Айтозлии си спомнят, че  идването на снимачния екип се е превърнало в една от местните атракции по онова време, когато студио „Бояна” бе от ранга на Холивуд в представите на хората, а родните актьори бяха досущ като холивудски звезди.Единият от участниците – статисти му се налага няколко пъти да изяде пасти и да изпие модния по онова време битер лимон, докато се снима кадърът в сладкарничка „Роза” срещу Читалището, където героите на Георги Мамалев и Филип Трифонов  прекарват следобеда си в обсъждане на бъдещето турне.„Спомням си, че ме откриха пред киното заедно с моя приятел, аз съм момчето с жълтата блузка във филма. Направихме два дубъла, защото първият не се хареса на снимачния екип”, разказва Кирил Борисов. Тогава той е бил 15 годишен, в момента живее и работи в чужбина. Репортер на вестника се свърза с него по телефона в кратките обедни почивки. Беше страхотно усещане да влезеш във филма, продължава Борисов. С годините не е пропуснал нито веднъж, когато е в България и излъчват филма, да го гледа и да се върне в онова време.Управителката на въпросната малка сладкарничка, не е професионален актьор, а отново местна жена. Калудка Митева тогава работи в „Роза”и също участва като статист и продава лакомства на героите във филма. До 1983 година тя работи като управител там, после се премества на други търговски обекти, завършва трудовия си стаж като продавач на вестници. Откриваме я у дома. „Това са наистина много мили спомени, преди дни, когато отново показваха филма се върнах  в онова време, а съпругът ми каза: „Ела, дават те пак по телевизията”, разказва жената.Повечето от хората обаче са категорични, че с филма са вдигнали популярността на града си и самочувствието им, че са били творци в родната ни киноистория се е повишило.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА