Военното положение в квартал Столипиново - Пловдив през 1979 година.

Кой е Чочоолу ?

Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера е роден през 1908 г. в с. Калояновец, Старозагорско. Понякога в неговата биография е трудно да се отделят фактите от легендите. Преди да стане партизанин се е занимавал с кражби на коне и животни. Влиза в затвора като криминален престъпник. Докато пребивава в затвора, се запознава с комунисти и се запалва по комунистическите идеи. Излиза в нелегалност през 1934 година, а през 1937 година пристига в СССР като политимигрант. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните и прославени партизански командири. Участва във войната срещу Германия (1944-1945) като заместник-командир на VIII- а Тунджанска дивизия. Приет в редиците на БКП. Многократно избиран за Народен представител. Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г. Според очевидци, генералът е бил ужасяващо жесток и смразяващо циничен. Умира през 1987 г. в Стара Загора.

През лятото на 1979 г. млада семейна двойка се разхожда привечер в съседния квартал "Изгрев".  Маршрутът им минава в близост до "Столипиново", където са нападнати от местни роми с цел грабеж. Мъжът оказва съпротива и е заклан от ромите заедно с бременната му съпруга. Впоследствие се оказва, че убитият мъж е племенник на легендарния партизански командир Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944г. до генерал. В годините на комунистическо управление подобни случаи са били под тотално информационно затъмнение и поради тази причина в пословичното социалистическо безновинарско общество, слуховете са растели мълниеносно, а народната мълва е била страхотна. Всеки чул отнякъде нещо е давал воля на въображението си и допълнително е украсявал случилите се събития. Така се случва и с този криминален инцидент, където истината за случилото се, поради липсата на информация и до днес се преплита с градския фолклор.


Според градската легенда, след като милицията не успява да залови убийците, се намесва армията. Реакцията на чичото на убития мъж, генерал Чочоолу, е ужасяваща и мигновенна. Бесен, генералът дава заповед на карловската танкова бригада да се придвижи до Пловдив. Замисълът на потресения 70 годишен вече генерал е била, чрез страха от вида на бойните машини, да въведе ред и дисциплина сред размирното население в квартала, както и да спомогне за по-бързото залавяне на убийците на племенника му. Така и става. Няколко бронирани Т-55 тръгват от Града на Левски, за да дебаркират в източния квартал на Града на тепетата, където се намира "Столипиново". Танковете  обграждат циганското гето, като при вида им всичко живо мигновено се скрива. В квартала буквално е въведено военно положение.

Прекратени са отпуските на милиционерския състав в Пловдив, поделенията в града са вдигнати по тревога. За назидание бойните машини разрушават една къща, а самия Чочоолу нарежда по мегафона, че види ли мангал по тъмно ще се стреля на месо.

И ако до изгрев не предадат нападателите, продължават със следващата къща!  След приключване на заградителните мероприятия на гетото, в него навлизат тежко въоръжени милиционери и роти на войската и се започва поголовно пребиване на циганите без оглед на пол, възраст и т.н. В Пловдив е въведен вечерен час за тях и никой е нямал право да излиза от гетото без причина. Въведен е и режим на денонощно наблюдение от милиционери, ако циганин се осмели да напусне квартала извън вечерния час буквално е бивал осакатяван от бой. По време на няколкодневната блокада кварталът е изглеждал сякаш е бил обезлюден. Скоро след това убийците дръзнали да отнемат живота на племенника и снахата на жестокия генерал са заловени и предадени на съда. Другите криминално проявени цигани са били превъзпитвани в килиите на Пловдивска община, останали още отпреди 1944 година, когато сградата е била Областна дирекция на полицията. След взетите драконовски мерки, циганите не са смеели да гъкнат, а камо ли да дерибействат, както се случва сега. Това е бил и единственият период, в който Пловдив е живял без страх от криминални прояви, а за този своеволен и дързък акт Чочоолу, заплаща с военната и политическата си кариера.


СПОДЕЛЕТЕ

Гара Стамово

Железничари и доброволци,разчистват падналия сняг през зимата на 1977 година.
СПОДЕЛЕТЕ

Автомобилът от лукс към необходимост.( Статия)

По времето на социализма за покупка на лек автомобил се е чакало десетина години, като по улиците са шествали лади, москвичи, вартбурзи и трабанти. За някои по-непретенциозни марки автомобили като “Застава”, ‘Трабант”, “ЗАЗ”, “Шкода”, полски “Фиат” в повечето случаи е нямало ред и са се закупували свободно. Волгите са били резервирани за партийния елит, а западен автомобил е можело да се купи само с валута от “Кореком”.
Според отчетите на ДСО „Мототехника” - държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В числото влизат 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурзи, шкоди и трабанти.
В края на развития социализъм една лада струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се е правела вноска от 1500 лв., срещу която се получава номер. Парите са стояли на безлихвена сметка, а хората са чакали “да им излезе номерът”. Дори е имало традиция, когато се роди син или внуче, да му се прави вноска за кола и това допълнително е увеличавало броя на чакащите.
Понякога накрая хората са нямали пари да купят колата и са си продавали номерата.

Най-дълго се е чакало за “Лада”, около 10 години, понякога и повече. А по обясними за тогавашните времена причини, “Лада” втора употреба се е продавала по-скъпо от нова. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил "Москвич-2140" е струвал 6400 лева, лек автомобил "Трабант" - 5660 лева, лек автомобил "Волга" - 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. През 1988/89 година “Лада 2107”е на цена 8000 лв. Цената на шофьорския курс, за който записването също е ставало чрез чакане е струвал 220 лв.

spodelime
СПОДЕЛЕТЕ

Пазар на булки от малцинствена етническа общност.

Toдоров ден 1987 г. Стара Загора
СПОДЕЛЕТЕ

Хотел - ресторант "Средна гора" някога и сега.

Някогашната прелест на Старозагорски минерални бани хотел-ресторант "Средна гора" днес тъне в разруха.Там,където хиляди старозагорци са почивали,празнували,вдигали сватби или просто са изпивали по бира с няколко кебапчета след баня,днес е тихо..








 Днес
хотел-ресторанта изглежда така

СПОДЕЛЕТЕ

Границата на Капитан Андреево в началото на 80те

Народна република България (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г. до 15 ноември 1990 г., когато Народна република България е преименувана на Република България.
СПОДЕЛЕТЕ

С.Зетьово /община Чирпан/

Една от най големите ябълкови градини през 80-те С.Зетьово /Чирпанско/.Днес там няма нито едно дръвче.

СПОДЕЛЕТЕ

ЗЗУ-Пловдив, някогашния индустриален гигант

Заводът за запаметяващи устройства (ЗЗУ) е изчезнал вече. Първо през 90-те години от него са изчезнали работниците, а след продажбата му в края на 1999 г. се е преминало към пълното му заличаване. Някога той бе сред гордостите на индустриалния Пловдив. Създаването му е решено с министерско постановление 51 от 19 ноември 1968 година. Предметът на дейност е тясно специализиран още оттогава - производство на запаметяващи устройства на магнитни ленти.
 За да се построи предприятието, властта отчуждава 80 декара от опитно поле на Аграрния университет. Производството в завода започва плахо през 1971 г. Отчетът за първата година сочи, че са направени едва 142 запаметяващи устройства. Но две години по-късно броят им е 2330. През първата година предприятието се е казвало “Завод за периферни устройства”, но още от 1970 година се преименува и всички по-възрастни пловдивчани го помнят като ЗЗУ. Той е бил на подчинение на ДСО ИЗОТ - София. Или казано на днешен език - бил е дъщерна фирма. В Държавния архив в Пловдив са описани 11 цеха към предприятието. Към него е имало и Електроизчислителен център.
През годините ЗЗУ е било включвано в различни обединения, които са се раждали в главите на различните министри и партийни фактори в страната. Освен към ИЗОТ, той е бил част от Обединени заводи за запаметяващи устройства, които и този път са били на подчинение на ДСО ИЗОТ - София. Към Обединените ЗЗУ са били ЗЗУ, Механичният завод, Заводът за технологично оборудване, Заводът за електронна техника и Базата за развитие и внедряване. Обединението е било обособено като юридическо лице. Това се е случило през 1980 г.
СПОДЕЛЕТЕ

Разсипията на една от най-старите фабрики за текстил във Велико Търново „Васил Мавриков“

Десетки фабрики, символ на икономическия прогрес през годините на социализма от-преди 1989-та г, днес тънат в разруха. Местата, които са осигурявали препитание за хиляди българи сега са тотално разграбени. 70 години след преврата на 9 септември от заводите на Комунизма са останали само руини.

 Приватизацията не успя да осигури необходимите средства за обновяване и развитие на предприятията и голяма част от тях изглеждат по този начин. Една от най-старите фабрики във Велико Търново за текстил „Васил Мавриков“ е напълно разбита. Десетките цехове и административни сгради са разграбени. След неколкократната препродажба на активите последният собственик решава да разпродаде оборудването за скрап. Великотърновецът Иван Божанов си спомня за годините, когато фабриката е работела на пълни обороти. Убеден е, че предприятието никога няма да се възстанови. В момента площта на фабриката е подходяща за терен на холивудски екшън, но не и за развитие на текстилна промишленост. С риск за живота си безработни хора продължават да изнасят старо желязо, тухли, дърва и всичко, което може все още да се продаде.
Днес фабриката изглежда така
СПОДЕЛЕТЕ

Между 14 юни и 30 септември 1982 г от гъстите дъбови гори, западно и северозападно от гр.Толбухин се чува грохот на танкове.

Между 14 юни и 30 септември 1982 г. в СССР и НРБ се провежда най-голямото стратегическо учение в историята на Варшавския договор, наречено с кодовото название “Щит-82”. Западните военни експерти го наричат “Седемчасовата ядрена война”, защото разиграва военни действия след ядрен удар на територията на цяла Европа. По време на широкомащабното общовойсково учение на обединените въоражени сили (ОВС) на Варшавския договор практически е изпитана цялата стратегическа мощ на Съветската армия и армиите от тогавашните социалистически страни в Европа, в това число и на Българската народна армия.
СПОДЕЛЕТЕ

Консервен завод “Петко Енев” в гр. Стара Загора.

До 1990 г.Завода е преработвал плодовете и зеленчуците произведени в земите на цялото равно Загоре, с което се е осигурявала заетост и доходи на повече от 5000 души целогодишно. През активния плодороден сезон бройката на работниците е нараствала двойно. Дейно участие в преработката на селскостопанската продукция са вземали и младежките бригади. След демократичните промени заводът е унищожен и ликвидиран, а оборудването му е продадено на скрап. Днес на територията му е изградена текстилна фабрика , собственост на турски бизнесмен, в която работят около 200 – 250 човека.
СПОДЕЛЕТЕ

Популярни публикации